Лазуритът, познат и като лапис лазули, е един от най-древните скъпоценни камъни. Наситеният му синьо-виолетов цвят, често със златисти искрици от пирит и бели жилки от калцит, напомня на нощно небе със звезди.
Произход на името
Името идва от латинското lapis – „камък“, и персийското lazhward – „синьо“. От същия корен е и думата „лазурен“, а също и английското azure.
Камъкът на фараоните
Лазуритът се добива от над 6000 години в планините на Афганистан – мините в Бадахшан са сред най-старите действащи мини в света. Древните египтяни го ценели наравно със златото: от него са инкрустирани прочутата златна маска на Тутанкамон и безброй амулети и скарабеи. Египетските дами използвали стрития камък и като сенки за очи.
Камъкът на художниците
Векове наред от смлян лазурит се е правела най-скъпата синя боя – ултрамарин. Тя струвала повече от златото и художниците я пазели за най-важните части от картините – например за мантията на Богородица. С нея е рисуван и тюрбанът на „Момичето с перлената обица“ на Вермеер.
Символика
По традиция лазуритът е камък на приятелството, искреността и мъдростта. Смята се, че носи хармония, разбирателство и вътрешна истина. Бил е камък на кралете и на жреците.
В бижутата
Бижутата от лазурит са впечатляващи и благородни. Стоят прекрасно в злато и сребро и в комбинация с перли и бели кристали. С твърдост 5–5,5 по скалата на Моос лазуритът е по-мек камък – пазете го от удари и от вода с препарати.
