Перлата е единственият скъпоценен „камък“, който не се добива от земята, а се създава от живо същество. Тя се образува, когато песъчинка или друга дребна частица попадне в мидата и започне да я дразни. За да се защити, мидата обвива нежеланото тяло с пласт след пласт седеф – същото вещество, от което е направена вътрешността на черупката ѝ. Така с години се изгражда гладката, блестяща перла.
Естествени, култивирани и перли тип Майорка
Хората носят перли от хилядолетия. Векове наред те са се добивали само от дълбините на топлите морета – край Индия, Шри Ланка, Персийския залив и в Червено море, а професията на ловците на бисери е била изключително опасна. Затова естествената перла е била привилегия на владетелите.
Първите опити за култивиране са направени в Китай още през XIII век. Истинският пробив идва в началото на XX век в Япония, а по-късно и със сладководните бисерни миди. Днес над 90 % от перлите в търговията са култивирани: човек поставя ядрото, но перлата пак се изгражда от самата мида, слой по слой.
Перлите тип Майорка са друго нещо – те са изкуствени, с ядро от стъкло и покритие, което имитира седефа. Красиви са, равномерни по форма и цвят и много по-достъпни, затова са любими за официални колиета и обеци.
Цветове и символика
Най-познатият цвят е бял с розов оттенък, но перлите могат да бъдат кремави, златисти, сребристи, сиви, зелени и дори черни. В Древен Рим те са били знак за власт и богатство, а за жените – носители на щастие. В Индия перлите се носели като талисман, а в много култури и до днес са символ на чистота и затова са традиционен подарък за булка.
Как да пазим перлените бижута
Седефът е мек и чувствителен. Слагайте перлите последни – след парфюма, лака за коса и кремовете – и ги сваляйте първи. Избърсвайте ги с мека суха кърпа и ги пазете отделно от други бижута, за да не се надраскат.
