Категория: Символите

В миналото е имало много и различни чокъри, които са били носени по различни причини. Но самата стилистика и начин на употреба, остават същите, откакто се е появил този аксесоар. Много източници твърдят, че чокърите са забелязани за пръв път през 1798 година, всъщност има предположение, че чокърите се появяват още преди това, когато Ан Болейн (1507 г-1536 г) е изобразена с подобна на чокър огърлица, в множество рисунки от онази епоха. Нейната най-известно колие е направено от тънки ленти с перли и висулка, изобразяваща буквата “Б”, което тя носи плътно около врата си.През 60-те години на миналия век за огърлиците тип чокъри, се доказва от картината на Моне – “Олимпия” (1863 г), която изобразява проститутка, носеща панделка около шията си. Независимо от това много придворни дами от по- висши слоеве в обществото, по време на викторианската епоха, също са носели чокъри.

Чокърите са най-новата тенденция при колиетата, но малко хора знаят, че това бижу всъщност има 100-годишна история. Това доказва основния принцип на модата – всичко се върти, всичко се повтаря. Новото е добре забравено старо
През 90-те години на 20 век много дами украсиха шиите си с тези тънки каишки. През 1880 година чокърите са основно от кадифе, защото този плат много нежно обгръща женската шия. В средата обикновено се поставяло флорално бижу – медальон с рози и обков от малки перли. По-късно колиетата стават с още по-изчистен дизайн. Ренесансовите форми и цветове са пренебрегнати. Лентата се връзва само на кокетна панделка с два отпуснати края.

Няколко портрета на кралица Виктория (в периода 1819 г-1901 г), по време на нейното царуване, които я изобразяват с различни чокъри, като част от нейната визия. Също Александра- принцесата от Уелс (в периода 1844 г-1925 г.), често е носела чокър огърлици, с които е прикривала белег на шията й, за който се смята, че е в следствие на операция през детството. Принцеса Александра е започнала да оказва значително влияние върху модата, определяйки тенденциите за следващите 50 години, тъй като дамите от обществото започнали да я копират и да се опитват да и подражават. По време на викторианската епоха богатите дами започват да носят чокъри, много от които са били украсени и инкрустирани със скъпоценни камъни.

Чокър тенденцията от 20-те години, според която дамите носят панделки с мъниста около врата, се връща и през 40-те години на миналия век, където чокърите са под формата на така наречените “кучешки яки”. По това време те нашумяват и стават изключително актуални. Изработват се от различни материали като дантела, кадифе, перли и диаманти.

През 90-те години на миналия век, чокърите отново стават модерни и много известни личности започват да ги популяризират. Един от най-запомнящите се видове чокъри от това време са чокър- “татуировките”. Голям брой хора си татуират подобни на чокъри гривни или колиета. Междувременно са модерни и чокърите от ластик, гума, прежда и най- различни други материали.

И така през последните години, чокърите отново имат възход, което продължава до днес. Чокърите също присъстват в тенденциите за тази пролет и лято. Днешните чокъри са за комбинация от текстури, модели, материали и цветове, изключително интересни и нетрадиционни, свежи и прекрасни. Чокърите, направени с тежки вериги, месинг, ивици, бижута и перли, имат своето място на модните подиуми в момента.

Историческият Буда на нашата епоха е роден като принц Сидхарта Гаутама около 560 г. пр.н.е. в Индия. Получава възможно най-доброто възпитание и образование и израства сред изобилие и красота.

Когато става на 29 години, младият принц решава да излезе тайно от двореца и за първи път вижда в три последователни дни един стар, един болен човек и един мъртвец. Това го разтърсва и му помага да осъзнае, че в живота няма нищо постоянно, и че дори най-радостните преживявания и най-добрите условия един ден ще изчезнат. Той напуска дома и семейството си, за да намери това, което носи трайно щастие и смисъл и не зависи от никакви външни условия.

В продължение на шест години той учи от най-добрите учители на Индия и изпробва различни методи за работа с ума. Накрая сяда в дълбока медитация под едно дърво в днешна Бодхгая и постига състоянието на пълна реализация, наречено просветление. То представлява трансформацията на всичко, което замъглява яснотата на ума, и пълното развитие на неговите присъщи съвършени качества.

Ученията на Буда, резултатът от които е безстрашие, радост и доброта, са основна религия в няколко източноазиатски страни. Буда преподава за абсолютното и обусловено съществуване по начин, който прави будизма директно приложим в ежедневието ни. Това разбиране прави преживяването на трайно щастие възможно. Будизмът не следва догми. Вместо това, той насърчава критична проверка от страна на интересуващите се. Използвайки подходящи медитации, интелектуалното разбиране на ученията се превръща в лично, трайно преживяване. Целта на ученията на Буда е пълното развитие на потенциала на тяло, реч и ум.

Лебедът е съвършена птица, чиято белота, сила и обаяние я правят жив божествен знак на светлината. В неговата символика се различават два вида белота и светлина, както и свързаните с това два вида лебеди – бели и черни. В митовете и приказките се използва похватът на тяхното противопоставяне. Така белият лебед се свързва с деня, доброто, живота, слънцето и мъжкото начало. Черният лебед се асоциира с тъмнината, луната, нощта, женското начало, окултизма и мистичното. Лебедите са символ на красотата, гордостта и величието.Лебедът е символ на чистота, целомъдрие и съвършенство. Той се свързва с поезията и музиката, с вътрешната красота и любовта

Водното конче олицетворява семейната любов. Това красиво четирикрило приятелче може само да донесе надежда и успокоение. Дете на водата и вятъра водното конче идва, за да ти подскаже за момента и настоящето. Старите приказки разказват,че горските Феи летели с водни кончета.